Арттерапията е сравнително нов метод за рехабилитация на наркозависимост при тийнейджъри, като поради честото неразбиране на този метод, трябва още в началото да изясним, че под арттерапия се разбира използването на всички форми на изкуството, а не само рисуване.

Арттерапията е интердисциплинарен феномен, който възниква на кръстопътя между изкуство и наука и поглъща постиженията на психологията, медицината, педагогиката, културните науки, социологията и други дисциплини.

Арттерапията позволява да се експериментира с чувствата, като те се изследват и изразяват на символично ниво. Тя е метод за развитие и промяна на съзнателните и несъзнателните аспекти на психиката на личността чрез използване на разнообразни форми и елементи от различни изкуства.

Методите, използвани в арттерапията, са универсални и могат да бъдат приспособени към различни задачи, вариращи от разрешаване социално и психологически проблеми, свързани адаптация и ресоциализация, и завършващи с развитието на човешкия потенциал, комуникация, повишаване нивото на психичното и духовното здраве. Прилагането на арттерапия предполага също използване на различни форми на творческа дейност за изразяване на психическото състояние.

Основната цел на арттерапевтът е хармонизиране на вътрешното състояние, т.е. възстановяване на способността за намиране на оптималното равновесно състояние, което допринася за продължаване на осъзнато съществуване.

История на арттерапията

Арттерапията възниква като дисциплина почти едновременно в Англия и САЩ през 40-те години на 20 век, а терминът „арттерапия“ се въвежда през 1938 г. от Андриан Хил.

В края на 40-те години на 20-ти век, като естествена последица от интереса на лекарите-психиатри и психоаналитиците към рисуването като част от терапевтичния процес. В резултат, художници и учители по рисуване започват да работят в държавните здравни служби на Англия, използвайки изкуството като метод за терапия.

В периода 1940 – 1960 г. много заинтересувани от арттерапията художници и учители по рисуване започват да предлагат терапевтични услуги в клиники и болници. Постепенно арттерапевтичната работа среща подкрепа и висока оценка от страна на лекарите-психиатри и завеждащите отделения, някои от които започват да наемат худжници в клиниките срещу заплащане.

Развитие на професията на арттерапевта

Професията арттерапевт се е развила значително от неформалното начало на арттерапията до сега.

През юни 1980 г. професията арттерапевт е призната за отделна и специфична професия. Като резултат, за упражняването ѝ, се изисква преминаване на легитимно обучение по арттерапия от разпознати програми.

През 1990 г. Националният съвет за социални услуги в Англия също признава арттерапията като отделна професия. В момента няколко университета във Великобритания предлагат образование по арттерапия като степен на университетското образование, като задължително условие е студентите е задължително преминаване през собствена арттерапия в периода на своето обучение.

Задачи на арттерапията

Използвана като терапевтичен метод арттерапията изпълнява следните задачи:

  • съсредоточаване на вниманието на рехабилитирания върху неговите емоции и чувства;
  • създаване на оптимални условия, допринасящи вербализация и изразяване на подтисканите мисли и чувства;
  • подпомагане на намирането на социално приемлив изход както към положителните, така и към негативните чувства.

Използване на арттерапия за прогресивна психологическа помощ

В съвременния свят арттерапията все повече се възприема като инструмент на прогресивна психологическа помощ, която допринася за формирането на здрава и творческа личност. С нейна помощ се прилагат на практика редица социални функции:

  • адаптация,
  • лечебна функция,
  • мобилизираща функция,
  • регулаторна функция,
  • рехабилитационна функция,
  • превантивна функция.

Като резултат, се налага изводът, че арттерапията не е самоцелно използване на изкуството, а използване творческия процес за подобряване на физическото, умственото и емоционалното благосъстояние на човека.

Форми на арттерапията

Арттерапията има три форми – активна, пасивна и смесена.

Пасивна форма на арттерапия

При пасивната форма на арттерапия се използват художествени произведения, създадени от други хора, като методът на арттерапията включва разглеждане на картини, четене на книги, слушане на музикални произведения.

Активна форма на арттерапия

Активната форма на арттерапия включва активен творчески процес и лично създаване на продукти на творчеството: рисунки, скулптури, истории, музикални композиции, спонтанни танци.

Смесена форма на арттерапия

При смесената форма на арттерапията се използват наличните произведения на изкуството (музика, картини, приказки и други), като заедно с това се създават лични продукти на творчеството.

Приложения на творческия процес като част от арттерапията

Творческият процес, свързан с изразяването на себе си, може да помогне за решаване на проблеми, за развиване и управление на собствените поведение и чувства, намаляване на стреса и подобряване на самоуважението и самоосъзнаването. Творческият процес може да бъде използван за терапевтични консултации, лечение, рехабилитация, психотерапия и, в широкия смисъл на думата, той може да се използва за мисловен модел на вътрешния свят на човек по начин, който помага на индивида за по-дълбоко разбиране за него самия.

Друга важна характеристика на арттерапията е свързана с факта, че връзката между индивида и арттерапевта се осъществява чрез продукта на творческата дейност на рехабилитирания (рисуване, история, музика, танц и други), който отразява процеса на творческото изразяване. Използването на арттерапия прави освобождаването на творческия потенциал много лесно – възможностите за превръщане на различни материали в ново творение се виждат по интуитивен път, което от своя страна улеснява и процесът на психотерапия.

Тук ролята на арттерапевта е да съдейства в търсенето на герои и символи в образите и съпровожда индивида към по-добро разбиране на вътрешното си „Аз“. В същото време, чрез арттерапията, той помага за интегрирането на новооткритото себепознание във външната реалност. Така терапията с изкуство се свързва с укрепването на себеизразяването, себеопознаването, разбирането на света наоколо и интегрирането в него.

Техниката на активното въображение като част от арттерапията

Основна за арттерапията е техниката на активното въображение, която разкрива неограничени възможности себеизразяване и реализиране в продуктите на творчеството, като в този процес собствният „Аз“ бива активно опознаван.

Терминът „активно въображение“ е използван от Карл Юнг за обозначаване на такъв творчески процес, по време на който човек наблюдава развитието на своята фантазия, без да се опитва да му влияе съзнателно.

С помощта на активното въображение определени образи биват назовавани и фиксирани в символична форма, като по този начин се развива способността за успешно напредване в решаването на проблеми.

Символите в творческия процес като основа на арттерапията

Концепцията за символите в творческия процес е от основно значение за арттерапията. Това се дължи на факта, че арттерапията е процес на динамична комуникация, осъществявана чрез символичния „език“ на образите.

В арттерапията символите действат и като мост, свързващ съзнателните и несъзнателните елементи на живот както на арттерапевта, така и на рехабилитирания. Затова, използвани като част от терапията, символите позволяват все по-голяма интеграция между тези елементи, с което са свързани много от положителните терапевтични ефекти на творческия процес.