В програма „Живот без дрога“ се прилага систематизиран арттерапевтичен модел, включващ фототерапия за рехабилитация на зависимости. Този терапевтичен подход се прилага за първи път в България от терапевтичен център за подрастващи с проблемно поведение ТРАМПЛИН.

Защо арттерапия?

През 2001 г. Махони обръща внимание на факта, че много специалисти, които участват в работата с пациенти със зависимост от наркотици, все още си представят неправилно особеностите на арттерапия, често и погрешно смятат, че арттерапия е само рисуване.

Арттерапия е всяка форма на творческа дейност на зависимия. Махони цитира много примери на неадекватни идеи на специалистите за изполването ѝ при рехабилитация на наркотична зависимост.

Какво е арттерапия?

Според Махони,

„Арттерапията е средство за себеизразяване. Това е не само рисунка, но и движение, музика, звук, работа с плътни материали като дърво или глина и много други.“

В публикацията на Уолър и Махони, авторите обясняват ползите от арттерапия, в сравнение с други психотерапевтични методи, използвани при лечението на наркоманията и алкохолизма. По-доброто повлияване от арттерапията се обяснява с характерните за пациентите с химическа зависимост трудности в изразяването на чувствата, слаб емоционален контрол, ниска самооценка, самота и вътрешна празнота.

Според Уолър и Махони, арттерапията може да бъде ефективно средство за невербално изразяване на чувства, развитие на навици за самоконтрол, преодоляване на самотата и придобиване на комуникационни умения, чрез участие в групи по арттерапия.

Чрез творческия процес наркозависимите преодоляват чуството за собствена непълноценност и безполезност, благодарение на творческа самореализация и подкрепата от страна на групата.

Живеем в свят на все по-визуална култура

Ежедневно сме бомбардирани от снимки по телевизията, в книги, списания, вестници, чрез обяви за билбордове и интернет. Те откриват нашия свят и ни транспортират на места, където никога не сме и сънували, че можем да отидем.

Понякога изображенията ни предлагат нов поглед към различни начини на съществуване, споделяне на алтернативни начини на живот, което ни прави все по-доволни или недоволни от това, което имаме. Снимките са средство за преразглеждане на миналото и записване на настоящето.

Изображенията са навсякъде

Те проникват в нашата работа, в ежедневието ни, в разговори и мечти. Визуализацията е неразривно преплетена с нашата идентичност, разкази, начин на живот, култура, а също така и със запознаване с дадена историята, пространство или истина.

Снимките не са неутрални

Всеки път, когато се сблъскваме със снимка, там се появява и форма на ангажимент, съзнателно или несъзнателно и ние заемаме позиция по отношение на това, което виждаме, правим оценка на това в контекста на собствените си преживявания и спомени.

При взаимодействие с изображенията, може би ще се идентифицирате с персонажите, изобразени на тях, или да създадете свой собствен вариант на историята на снимката. По този начин, в една или друга степен, със снимката е направена връзка: физическа, умствена или емоционална. В зависимост от отговора ни – нашето приемане или отхвърляне на това, което наблюдаваме, ние променяме и нашето виждане за света и кои сме ние.

Прилагане на арттерапията при наркозависимост и зависимост от ПАВ

„Поради нарастващата употреба на наркотици и на психоактивни вещества и участието на представители на различни социални групи, методите на арттерапевтичната практика могат да бъдат предлагани на пациентите, които се повлияват слабо на традиционните форми на психотерапия“.

Groteraht

Groterath изследва връзката между прилаганите методи на психотерапия и социалната организация на обществото, неговите институции и култура. Тя пише, че различните психотерапевтични общности и институции, които използват нови психотерапевтични методи и по-специално арттерапия, действат като „посредници“ и оригинални „лаборатории“ на нов професионален и социален опит, който на по-късен етап той може да бъде интегриран и в обществото в по-голям мащаб, тъй като познанието за вредите не е достатъчно, за да мотивира някой зависим да се откаже от наркотиците, а често това не може да спре и подрастващите да започнат да употребяват психоактивни субстанции.

Простата причина за това е, че човешкото същество предпочита лесните и кратковременни решения, с които не му се налага да погледне проблема в очите.

Да кажеш „НЕ“ на наркотиците с арттерапия и „поведенческа детоксикация“

Във философията на програмата „Живот без дрога“ са залегнали подходи, включително и с помощта на изкуството, които предоставят идеи, начини, примери и подкрепа на подрастващите. Те дават възможни решения на младите хора как да кажат „НЕ“ на наркотиците.

Пълната“поведенческа детоксификация“ е необходима за първоначалната стъпка във възстановяването. Младите хора, зависими от наркотиците, трябва не само да се отделят от психофармакологичните ефекти на злоупотреба, но също така трябва да се откъснат от хора, места и неща, свързани с тяхната употреба. Това отделяне е нужно, за да улесни постепенното присъединяване към нови и успешни модели за справяне, преодоляване и преоткриване на себе си, които са основен компонент на рехабилитационния процес.

На участниците се осигурява достъп до социалната реалност, практикуване на адаптативни умения , яснота на комуникацията и подкрепа. Зависимите деца и тийнеджъри са поставени във възстановителна среда, близка до тяхното ежедневие, но изискваща много повече отговорности.

Програмата на рехабилитационен център за подрастващи ТРАМПЛИН предлага подпомагане на подрастващите, като им предоставя достъп до различни типове информация и нови успешни умения. Ние препоръчваме позитивни преживявания, които ще помагат на зависисмите деца и тийнейджъри в процеса на промяна към живот, свободен от ПАВ.

Арттерапия в действие в център ТРАМПЛИН

Арттерапия за подрастващи с проблемно поведение
Арттерапия за личностно развитие на подрастващи
Арттерапевтична сесия за терапия на младежи със зависимост към ПАВ
Арттерапия за рехабилитация на наркотична зависимост
Арттерапия като рехабилитация за младежи, зависими от наркотици